21.12, В 17:04ч настъпва Зимното Слънцестоене. Предстоят ни три месеца на активна работа, на съграждане на ново общество, обкръжение, среда, в която да живеем и да се развиваме заедно. Това със средата няма да ни се получи леко, защото мнозина все още тръгваме от позицията, че сме по - умни, че и по - добри от другия. Дори от човека до нас, от партньора ни в живота, в бизнеса, с когото няма как да сме на различни нива по принцип. Нямаше да се срещнем и да бъдем заедно толкова време дори, ако не си съответствахме на много нива. И на основното - духовното. Знаем, имаме фактите, че човекът до нас е ценен, успешен, че човекът отсреща изобщо, е ценен и успешен. Но искаме ние да сме повече, да сме над него. Е, не сме. Защото вместо да насочваме енергията и делата си към съграждане, ние просто "дърпаме чергата" към себе си.
А беше, и още е - в следващите 3 месеца, да отидем много по - далеч в мисленето и размисъла си, там, където никога или почти никога не сме стигали : до разбирането и приемането, че служенето е над слугуването и поддаването на облаги. Че промяната е процес и те променя не само в посоката, в която искаш. А и в посоката, в която е нужно, за да си реално променен. Да си повече от отва, което си бил - като опит, като разбиране, като полезност за себе си и за другите. Няма - "важното е да е добро за мен, за другите - както дойде." Или обратното - "те да са добре ( децата, шефа, клиентите, родата ), аз не съм важен." Е, оказва се, и в следващите месеци, че всеки е важен. Оказва се, че е нужно да действаме заедно, като професионалисти - всеки на своето място, по - тихо и по - ефективно. Последователно и с постоянство. И ще имаме поводи да видим, че покрай специалистите, покрай можещите, и ти ставаш можеш. И си струва да си до тях, да си от тях, а не от тълпата, която мрънка, оплаква се и се цупи. Непопулярна позиция, но необходима тази зима. Защото - парадоксално на пръв поглед, и закономерно на по - задълбочен поглед, точно това да мълчиш и да работиш, да си от малцината, води до отваряне на съзнанието и на нови, различни, работещи възможности в материален, социален и личностен план.
Знаете ли, приятели, егото вече не е това, което беше - за да имаш его, са ти нужни знания. Сега се движим не от егото, а от страховете си - защото страховете имаш нужда само от невежество. Невежеството процъфтява и прецъфтява в наши дни. И знаците отвътре и отдалеч. Спомняме си много неща, виждаме ги по различен начин, разчитаме знаците, които виждаме, с душата си. И ако те са истински - ние мълчим и действаме. Не тръбим наляво и надясно - мълчим и действаме. И виждаме резултатите. И растем с тях.
Така ще е и тази зима, в която много от познатото си отива, а непознатото често разпознаваме като старо. И то е. Защото нашата задача в следващите 3 месеца е да бъдем творци - на себе си, на първо място. Време е да престанем да вярваме на думите, които са ни казвали : че ние не сме творчески личности, че ти си обикновен, нямаш никакви дарби и способности. Оказва се, че имаш. И в следващите месеци се срещаш, сблъскваш се челно с тях. И вместо да ги разпиляваш ввъв връзки и забавления, които не водят до никъде, последният шанс е да създадеш добър живот за себе си и за хората, които са ти близки и ценни. Всеки опит в тази посока ще бъде щедро подкрепен от обстоятелства и ситуации в живота ни. Затова - продължаваме ( някои от нас - започваме най - сетне ) с опитите да проявяваме разбиране и състрадание към всичко и към всичко, включително - към себе си. По този път ще влезем с успех и достойнство в новия етап от живота, личен и общ ( проявление - в периода 18 - 25.01 )
Да те боли душата е признак за здраве и светъл път под нозете и през сърцата ни. Добре дошло, младо Слънце, ще вървим напред в съгласие с нашия общ зов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар