Настъпва в 3:43ч сутринта и отваря лунен месец, в който сякаш гледаме в кристалното кълбо на Времето. Нещо повече - в кристалното кълбо на своята лична природа. Защото от човека започва неговото лично време и то работи, съработи с Времето. Няма мое и твое, няма Аз и Ти, няма горе едно, долу друго, Истината е право само на едни. Не, всичко е за всеки от нас. И това е толкова объркващо и дори плашещо за нас, хората днес. Които имаме всичко и ни остана толкова малко от истинското. От дълбочината и пълнотата, и висотата, които са Истината. Имаме хиляди приятели, но колко истински? Имаме десетки връзки, но коя е истнската? Имаме много пари, но с тях не можем да си купим това, което ни е най - нужно. Мислим се за всемогъщи, а не можем да създадем дом дори за децата си. Дом, в който има сърце, приемане и спокойствие. Не можем да разпознаем и приемем Чудото, дори когато само идва при нас.
Обичаме през загубата. Виждаме и разбираме какво имаме тогава, когато го губим, когато си тръгнем, или когато то си тръгне от нас - без значение дали е човек, работа, пари, достойнство. Забравихме, че свободата е отговорност и към себе си, и към другия. Не развиваме талантите си, пилеем ги. Разменяме ги за пари. Губим ги, защото не намираме време за тях, както ни показват напрегнатите аспекти на новолунието към Сатурн и Нептун в Риби.
Затова и в следващите седмици, както и в края на 2025г, ще минем през своите по - хаотични, по - трудни или по - самотни моменти : ще имаме неразбиране и разминаване с любимите хора ( партньор, деца, близки приятели ), с желани проекти, ще гледаме как някои наши мечти си тръгват от нас. Това боли, но и пречиства, отрезвява, от тези мигове растем нагоре, духовно. А някои наши желания се сбъдват, се проявяват сами в живота ни - получаваме желано предложение, признание, вдъхновение, неочаквана подкрепа от семейството ( родител, партньор, от децата ни ). Съдбата ни отваря път, докато ние сме прекалено заети да се самосъжаляваме. Да обезценаваме себе си. Или се самовеличаем, или се самообезценяваме - убягва ни мярката. Защото мярката идва от книгите, от идеите и опита в тях. Не от екраните. Да не забравяме - мислещите и пишещите управляват реалността. Образованите, създаващите. Те са способните да разпознаят Чудото. Нещо повече - да бъдат Чудото за някой, който търси, който има нужда от Чудото. Затова и през следващите четири седмици е добре да посветим на образование, на книгите, на споделянето на преживените от нас истории, да инвестираме във време и преживявания с близките. Ще ни подкрепят и някои усещания, които ще имаме в периода - усещане за това, кой е моят път, как тялото е проводник на мъдростта, как то ни дава знаци, пътеки, по които да вървим към опората, вярата, реализацията на това, към което се стремим. Не бива да го товарим с храна и алкохол сега, а да се вслушваме в себе си, в движението на енергиите в нас - променят се нашите усещания и нужди. Ще осъзнаем, че сме се променили, че вече не ни привличат хора, групи, идеи и нагласи, които доскоро са ни определяли, кои сме и за какво, за кого сме. Сега се случва една вътрешна промяна, едно вътрешно търсене и намиране на начини и хора, с които да изразим това, което е важно за нас. Някои от нас намираме своите изразни средства, своя собствен начин да помогнем на себе си. Оттам - и на другите.
Новолунието в Стрелец ни показва, че ние сме светлина и е нужно в следващите седмици не да разпиляваме, а да събираме и да развиваме талантите си, способностите и възможностите си. И да се доверим на чудесата, които съдбата ни изпраща в следващите дни ( под формата на хора и контакти, на неочаквани източници ). Само разпознаващият Чудото може да бъде чудо за другия. Време е да станем разпознаващия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар