Знаете ли кое е най - трудното за нас, хората? Да създаваме красота, смисъл, което ще рече - взаимоотношения. С другите, със света, със себе си. Трудно ни е, защото просто не сме на тази честота : не гледаме към красотата на природата, на светлината, на сенките, на стихиите. Търсим грешката, слабостта, проблема, търсим кой или какво ни е длъжник, кого, кое можем да използваме. Да използваме за какво?
Пълнолунието в Овен на 7.10 ни подтиква да се задействаме. Да се приближим до своята собствена природа. До важното за нас. До най - трудното - да бъдем искрени, да бъдем живи. Да започнем да забелязваме красотата около нас. Да започнем да я създаваме. Създаваме чрез съзерцание и после - чрез действие. Раждаме красота и смисъл, раждаме взаимоотношенията с този и с това, което искаме. А искаме това, от което се нуждаем. Раждането - последният напън, окончателното влизане в света, което прави бебето, проекта - този напън е най - болезненият. Отвъд поносимата граница на болка, отваряне, предаване на импулса : навън, напред. Мислим си, че когато направим решителната крачка, влизаме в пълнта свобода. В пълната реализация, резултат, победа. Всъщност - не. Влизаме в пълната зависимост, в голямото неудобство за тялото и психиката : да не знаем, да не можем, да трябва да се адаптираме към новото, различното, неизвестното.
Това е разширението. Това е победата, резултатът, който искаме, към който се стремим. Ще го имаме в следващите две седмици. И ще ни горчи, и ще ни тежи, и ще ни пари, и ще ни убива. Защото новото изисква много и различни, непознати избори - сега как, сега отново движения напред, с нова сила, нов заряд, нови правила и нова яснота. Работата се превръща в собствен бизнес, хората, които уважаваме, стават наши клиенти, партньори в работа, бизнес, в личното ни израстване. Налага се да бъдем този, който сме претендирали, че сме - най - добрите професионалисти, най - добрите партньори в семеен план.
Малцина ще се справим с тази задача. Особено, ако се поддадем на силното изкушение в седмиците пред нас да се наложим чрез това, което имаме, а не чрез това, което сме. Ако предпочетем да използваме парите, влиянието, заслугите си, за да управляваме другите. Така ще разрушим, вместо да съградим. Ще разпилеем силата си. Ще загубим най - ценното за нас : за едни това са пари, клиенти, за други - любов, за трети - самоуважение, дори здраве.
Време е да изберем това, което ни зарежда, пали, движи напред. Да го заявим открито, да направим важната крачка - тръгвам или оставам. Приемам или отхвърлям този път, тази работа, това обкръжение. Избирам да създавам по - искрени отношения със себе си и със света изобщо. Въпреки, че това сега ме прави неудобен, неприемлив дори, за авторитети, партньори, властимащи, за системата. Време е да осъзнаем, че ние, ти сам за себе си, си система. Ти си центърът, около който създаваш реалността си. Влагай истина, влагай време, пари, страст в своето развитие, в усилване на важното за теб ( дом, работа, себеразкриване ). Дори да нямаш подкрепата на околните, на близките. Тяхната подкрепа един ден ще дойде. Но самоуважение не можеш да си върнеш толкова лесно.
Да изберем важното за нас. Съзиданието, не разрушението. Красотата и смисълът - взаимоотношения с околните и със света, в които си себе си, открит, искрен, честен. И живееш живот по свой размер и вкус. Не някога, утре. А днес и сега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар