Някои от нас ще се сблъскат със запустението вътре в себе си. Не грубите думи, а помръкналият поглед и тихото отдалечаване болят повече. Разочарованието в очите на обичащия те. Още повече - разочарованието от самия себе си. От компромисите със своите копнежи и стремежи. И от последвалата липса на енергия за път напред. От липсата на смисъл.
В следващите седмици ще имаме много поводи за радост от стартиране и реализация на наши цели. Амбициозни, делови, социални, материални, финансови цели. Но това не ни носи спокойствие и вътрешна хармония. Не запълва празнотата, не кара душата ни да се усмихва. Красиви и луксозни опаковки много, а това и този, който ни е нужен, ги няма. Няма време, няма сили за близост. За мигове на тишина и погледи един в друг.
Време е за съзерцание и творчество. За искреност и близост. Ще е по - скоро болезнено, отколкото приятно. Защото за нас приятното е все повече отбелязване, не присъствие - бях там, бях с този, тези. Това ли исках? Всъщност - не. Знаем истината, усещаме я. Липсваме на себе си. И следващите седмици са именно за занимания с нещата, които обичаме - не заради престижа и печалбите, а заради вътрешната радост и увлечение. От тях се ражда новият ни смисъл, новото ни Аз, способно да създава, да бъде красота в мислите, чувствата и делата си.
Защото красотата обединява, тя не изражда, а продължава живота. Имаме нужда от спиране и среща със себе си. Новолунието във Везни ни ги дава. Ако не избягаме от тази среща, ще стъпим окончателно на новата си здрава опора и ще градим стабилно в следващите десетилетия.
Можем да учим през грешките, болката, запустението си. Можем да учим през добротата и съзерцанието си. Сега правим крачката. Пожелавам ни и се моля да изберем да вървим не един срещу друг, а един до друг. Ние избираме и нека е любящ изборът ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар