Ето ни пред първата порта през декември - приближаваме се до една красива градина ( която е новата ни, 2026г ) и вместо да пристъпваме с радост и да ни е леко, ние вървим като осъдени. Като недостойни - объркани сме, недоволни сме, и от себе си, и от другите. Не вярваме, че ни очаква градина, не е ли лъжа? Не отговаря на нашите разбирания вече - свикнахме да мислим, че няма красота, радост, благодат просто така. Че ние сме създателите - и на света, и на себе си. Но нещо не ни се получава все. Особено, когато е свързано не само с нас, но и с другите. С цялото. Всички искаме да сме учители ( духовни, разбира се ), водачи, известни и богати. Успешни. И все повече забравяме, а по - младите сред нас няма и кой да просвети - че си някой, че си достоен тогава, когато служиш на другите. Когато си ученик на Живота. Пълнолунието в Близнаци ни припомня, че ние, всеки от нас, е, и би следвало да е, човек, който е на своя път. И го откриваме и наблюдаваме във всеки миг този път. Учим от всичко. Учим от всички. Вървим с отворен ум и отворено сърце.
А какво се случва, ако не го правим? Можем да видим в действие този сценарий в следващите две седмици - спорим с всички, на работа и вкъщи, държим се неуместно и губим доверието, уважението на околните. Губим позицията, на която сме в работата. Оплитаме се в отношения, дърпащи ни назад, към нежелани от нас действия и последици. Разболяваме се. Не си вземаме изпитите, проваля се важно пътуване, важен проект. И всички тези неприятности са за наше добро. Малкото зло. Сега, докато все още имаме възможност да спрем сами, да кажем и покажем на кого и на какво държим. Да променим своите навици и цели, да проявим постоянство и мъдрост в намеренията и посоката си. Ще успеем, благодарение на благодатния воден тригон между Меркурий в Скорпион, Сатурн и Нептун в Риби и ретро Юпитер в Рак. Ще успеем да запазим важното, да дадем и получим подкрепата на близките, на хората до нас.
Достатъчно е в следващите седмици да сме по - наблюдателни и открити за информацията, знанията, идеите, разбиранията, които идват към нас. Толкова сме близо до своята истина, до влизането в красивата градина, до старта на една много градивна и успешна за нас година. Достатъчно е да не си позволим да се оплетем за пореден път в липса на вяра в себе си и в другите, в претенции към околните и света, в критицизъм и черногледство. В прибързани и непочтени действия. Искаме откровеност, добронамереност, свобода, но ги искаме от другите, не от себе си. Даваме ли ги самите ние - у дома, в работата, в общуването с хората? И докога ще си говорим един на друг, и ще се държим един към друг, с познати и непознати, като врагове? Говорим цинично, саркастично, грубо на другия, не зачитаме възраст, пол, правото на човека отсреща да има своя опит и своята позиция. Накъде така? Стигаме до там, да говорим със себе си по същия начин. Кой плаща цената на тази безотговорност? Изненада - децата ни. Младите хора. Затова, в следващите две седмици повече внимание и към децата малки и пораснали. Време е да престанем да им даваме пример как да рушат. Време е да ги учим и как да градят. Как да създават живота си, не как да го разпиляват. Време е всички ние да си спомним какво е здрави лични и общи граници - всеки има право на своите граници и да не допуска непоканени хора да ги преминават, да влизат с неуважение, с мръсни обувки, мръсни сърца и умове в неговото лично пространство. Аз, ти, ние. Няма "те". Всички сме "ние".
Нека се постараем в следващите две седмици да дадем, да предложим този урок и този личен пример на околните - вкъщи, на работа, в обществото. Да сме по - искрени и добронамерени, въпреки неразбирането и недоверието, които ще срещаме по пътя си. Да търсим начин да се свързваме един с друг, не да останем разделени. Защото промяната, която искаме, решенията, които търсим - сега идват отвътре, от нашата готовност да ги видим и да ги приложим. От промяната в навиците и възгледите ни, в начина, по който живеем всеки свой ден.
Растем и се развиваме. Растем, когато се смаляваме пред Голямото, пред Бог, пред Живота, и когато служим. Развиваме се, когато учим. Успяваме винаги заедно. Не в самота, а в свързаност. Красивата градина, новата година е пред нас. Да влезем като деца у дома си. Защото такива сме.

