Настъпва в 20,55ч вечерта и ни потапя във време на прозрения, чудеса и напрежение. Надникваме в плановете на съдбата за нас и виждаме колко са различни от нашите, от личните и от социалните пътеки, по които вървим. Мнозина виждат, че са се съгласили с неща, които преди това са отричали или смятали за недопустими. И сега са на кръстопът в личен или професионален план. Тежи, когато разбираш, че си можел да направиш и да постигнеш много повече, отколкото си направил. Че си можел да съхраниш важни за теб неща, отношения, мечтите си. Но си предпочел удобството пред полета, съществуването пред живота със страст, с полет, със сбъдване.
Финалът за всеки е ясен - смърт, преход към светлината. Но вместо да сме тук и сега и да творим по начините, които сърцето и душата ни шепнат, ние искаме да хванем, консервираме, натрупаме и държим под ключ неуловимото. Защо?
Колкото и да се опитваме да загърбваме този въпрос, той се изправя пред нас. А важното е, че в следващите седмици имаме реалната възможност да достигнем до важни решения и конкретни резултати, свързани с разрешаване на сериозни семейни и професионални задачи. Променяме родови и общочовешки модели на действие, на взаимоотношения, на мислене, модели, които са ни спирали да бъдем това, което сме и да имаме това, за което копнеем, за което сме родени. Мистериозно се случват срещи, разпознавания, осъзнавания кой си и с кого си. Мнозина имат по - голям достъп до потенциала си като личности, до каузите, за които искат и могат да работят и да живеят. Истинският път на човека е да живее за и чрез онова, в което вярва, в което превръща мечтите си в реалност, красива и жива и за другите. Вече градим, мили приятели, градим новия си дом отвътре и отвън - тази енергия на новото не може да бъде спряна, започна да се организира в нас, чрез нас, за нас. Сърцата ни вече са в нея - затова и в следващите две седмици се срещаме тези, които сме си обещали да работим и да живеем точно тук и сега. Срещаме се със себе си - можещи, знаещи, сбъдващи, освободени от миналото и от това, което ни прави слаби, болни, жестоки ( с болката на невидяния, нечутия, непогаления ).
Всичко ценно има нужда от много, много време, за да се превърне от образ в реалност. На бебето са му нужни 9 месеца, но и години преди това, за да стигне до семето в утробата на майка си. На диаманта са му нужни векове. На нас, живите, ни е нужен миг - и после много, много години, докато повярваме докрай в полученото. Как ми се иска да кажа, че това сега се променя!... Да, променя се, но с бавни и все пак - мощни вълни, на вътрешно всеобщо очистване и стопяване на бентове, вериги, убеждения и предразсъдъци. Как можеш да си помогнем, да съдействаме и ние на идването на новото - с повече смелост и доблест. С отказване от излишното - защото, когато домът ти го поглъщат природните стихии, ще го държиш да не падне и ще умреш до него или ще спасиш важното - децата, домашните любимци, човека до теб, непознат, но в нужда? Дом се строи, но човек не можем да възкресим от мъртвите. Не става с натискане на бутонче, нито с много пари. Става само с чиста любов. Къде е нашата чиста любов?
Везната е Божествен инструмент, тя е мъдра и отсъжда справедливо. Няма да я трогнеш със сълзи, нито ще я подкупиш с пари или власт. Всички земни богатства на едното блюдо и чистото сърце на другото. Сега най - сетне можем да видим кое е по - мощно. Мнозина въпреки всичко ще опитат да купят съдбата и истината. И вместо наследници, ще продължат да бъдат наемници, заменими и безлични. Ще бъдем свидетели на падение на величия в следващите 2 седмици. И на поява на достойни. Пожелавам ни да сме от достойните. И в личния живот, и в обществения. Повече време да прекарваме с близките си - там сега постигаме мира, любовта и смисъла, от които се нуждаем. Смели в духа и постоянни в доброто - всяка стъпка напред е утъпкване на нашата пътека, която води право в царския път на душата. Лек път, приятели, закриляни и съпровождани сме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар