С любов към Марс в Скорпион и неговата сила да стига до истината винаги, при всички обстоятелства. Без извинения, често - без финес, но винаги резултатно. В древната астрология Марс е управлявал знак Скорпион и това е силата не на физиката, а на духа. Силата да продължиш, въпреки и точно заради раните. Защото през нашите рани влиза светлината на осъзнаването и на промяната, от които се нуждаем. За да продължим, за да застанем на ново, качествено ново ниво в живота си. Тази е задачата и сега на Марс в Скорпион - как да бъдем себе си, въпреки обстоятелствата, въпреки грешките, които допуснахме - и в отношенията с близките, и в света, и към самите себе си. И въпреки грешките, които неизбежно ще допуснем и в следващите седмици, с пик около 28.10 и 11.11. Ще се поддадем на изкушението ( особено хората с изгряващ знак или лични планети в неподвижния кръст - Скорпион, Телец, Лъв и Водолей ) да осъдим, да отмъстим, да нараним и физически, и емоционално, още повече - материално, хората, които са ни важни. Както раздялата между двама, които са били любими, семейство - тръгвам си и вземам най - милото ти ( детето, дома, имотите, парите ), за да те боли повече. Нищо, че и мен ме боли. Същото важи и за отношенията между страни, социални строеве, между болест и здраве за тялото ни. Между живот и смърт. Да, крайно е.
И да - днес, петък, 13 - ти, е точният тригон между Марс в Скорпион и Сатурн в Риби. В 0* - началото, нулевата точка, ако щете. Когато, макар и за миг, всичко може да бъде пуснато, простено, освободено. Остави го/я да си тръгне, стани и излез завинаги от дома на родителите, от тяхната подкрепа и от веригата да си част от чужда игра. Стига си обикалял в триъгълника на жертвата, спасителя и палача. Повече си. Винаги си бил, и сега можеш да станеш, повече от това. Не ти е нужен никой друг, за да те пали, насърчава, тегли напред. Той не знае твоята посока. Той не си ти. Не е твоята страст, твоята цел, твоят път. Имаш да живееш собствения си живот. И той има да върви своя си път. Макар да те боли, да полудяваш от тази истина - време е. Освободи се от миналото. Днес. Сега. Само така имаш шанс за нова среща, нов път заедно с другия. Някога, в подходящо време, в подходящо място. Не е сега. Сега за теб е съдбовно важно да се измъкнеш сам от блатото, от ямата, в която си. Хвани се сма за косите и се издърпай. Не чакай да дойде някой. Ако дойде, добре дошъл. Но не го очаквай. Не го изисквай от другия.
27.10, 17.11 и 22.11 - времето на твоято усилие, на излизането от дупката. След 16 - 17.11. ще видиш там, горе, твоето място, твоите мечти, желания, здравето и посоката си. Ще събереш семейството си, ще влезеш в дома си, във вътрешния си дом също, като чакан и обичан близък. Не като враг. Заслужава си, нали? Заслужават си болките, раните, мъката, газенето през руините на чувствата, на душата ти. Промяната не само е неизбежна - тя е факт, който в края на ноември ще донесе самоуважение, материални и морални печалби за теб и близките ти. Ще донесе достъп до пълната ти сила, до съзиданието, по мощно от разрушението. О, това изглежда като утопия или като мечта сега, но спомни си - утопията рано или късно става реалност. За вярващия, за правещия, за съответстващия й. Време е. Време е да се измъкнем сами от дупката, в която се натъпкахме. Да пуснем логиката и да последваме прозрението си. Животът се случва тук и сега. Да го живеем, без да го отхвърляме и без да го рушим.
Венера в Дева, мъдрото, вярно наше сърце ще ни напътства и подкрепя.
Днес, мили приятели, пуснете всичко, което е било ( октомври и без друго ще си го вземе ). Не е започнало с нас. Но нека не продължава с нас. Това е достатъчно. Това е нашата сила и нашето спасение. Може да е поредният път, в който опитваме. В опита повече, отколкото в резултата, е нашето спасение. То нека да е за всички ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар