Пълнолунието в Козирог разделя миналото от настоящето, а значи - и от бъдещето. Следващите две седмици ще запомним задълго с промяната, която се случва в нас и извън нас. В нашето съзнание, в нашия мироглед. Във филтъра, през който гледаме на себе си, на другите, на света. Не сме обективни никога, и няма да бъдем. Затова растем и постигаме успехите си - защото променяме среда, контакти, навици, подход към нещата. С такава работа, за някои е усилена, за други целенасочена и дори планирана, с такава сериозна дейност ще се занимаваме през юли. Не че имаме друг избор, напрегнатите аспекти между Слънце в Рак, Луна в Козирог и Сатурн в Овен не ни оставят такъв. Ала е за наше благо. Принос за дългогодишно движение напред и нагоре, защото промяната е реална тогава, когато ти я правиш. Не когато ти я дадат отвън.
Имаме нужда да усетим силата си, преди да тръгнем да градим важното за нас. Имаме нужда да приемем слабостта си. Двете, силата и слабостта ни, винаги вървят заедно. Да се научим да ги приемаме и да се вслушваме в тях ни прави стабилни и ефективни на мястото, на което сме. Прави ни личности - мъдри, благородни, градивни. Личности, които успяват да изминат пътя и да преведат по него и тези след себе си ( деца, семейство, кариера, общество ). Каквото правим, го правим и за другите, винаги. Който живее и работи с такъв мироглед, той оставя златна следа в сърцата и умовете на хората.
Да, от такъв мащаб е пълнолунието в Козирог през 2026г - следващите седмици могат да доведат много хора до трудни раздели и голямо отчуждение между близки, могат да доведат до падане от високо, от високи позиции ( и в работата, и в семейството ). Следва да бъдем много по - разумни от обикновено и на пътя, и в отношенията си с важни за нас хора ( деца, партньор, родители, учители ) - нека не забравяме, че "лоша рана заздравява, но лоша дума не се забравя". Нека не пропиляваме доверието, което имат към нас.
До средата на юли имаме най - подходящото време да направим една не особено приятна, но честна ревизия на живота си : кой съм, къде и с кого съм и къде и с кого искам да бъда. Какво от това, което знам и съм вярвал за себе си, вече не е актуално? Сменяме дрехи, прическа, външност, работа, връзки, а забравяме да попитаме сърцето и ума си - това как е за теб? Искаш ли го или просто се съгласяваш, примиряваш. Защото не е вярно, че на другия така му е удобно - да си съгласен, примирен. Не му е удобно, но и той се съгласява, не вижда друг избор. Е, този порочен кръг може, и по един или друг начин и съдбата ви, ще го разсече в следващите дни. Валидно е за всички ни, макар и в различна степен. Това е добра новина. Не звучи като такава, но е. Защото отваря пространство в умовете и в сърцата ни за новото, което е по - добро. За нови връзки, отношения, лични и делови, за нови съюзи и нов начин на живот за всички ни.
Горчиви дни за власти и властимащи - вероятни са бунтове, преврати, сривове. Закономерност е. Всеки се среща с резултатите от действията си. И още едно категорично напомняне, че всеки сам е ковач на съдбата си.
Нека в следващите две седмици отделим повече време за доброволно усамотение, за писане на дневници и четене на старите такива, за вглеждане в спомените, които идват сами в съзнанието ни - ще ги видим с нови очи и ново сърце, ще осъзнаем хубавото и не толкова хубавото, което е било. Както и докъде ни е довело, накъде ни води. Ще можем да оценим колко сме пораснали, колко сме се променили, или пък не. Ще осъзнаем, че нищо не е свършило, докато ние не решим, че е свършило. Естествено, че ще е болезнено и емоционално на моменти. Но само така можем да затворим окончателно вратата зад гърба си. И да продължим напред. С достигнатото и осъзнатото в следващите две седмици.
Няма коментари:
Публикуване на коментар