На 7.09 ни предстои луно затъмнение и пълнолуние в 15* Риби ( съвпад със Северен Лунен възел в 18* Риби ), на 21.09 - слънчево затъмнение и новолуние в 29* Дева. Месец септември, време на обучение за нас в най - трудното : спри и слушай. Не говори, не се суети. Просто спри. Остави гласовете в теб да замлъкнат, страховете да се надигнат и да се оттекат. Като вълна, която идва и си отива. Като присъствие, което остава.
Като болест, която идва и си отива, и те оставя променен - по - лек, по - умиротворен. Различен. Онова, което те е вълнувало преди болестта, вече не те държи. Имаш възможност, имаш време във времето и пространство в пространството, в които можеш да бъдеш различен. И да действаш различно. С различно намерение, с различна цел.
Мъдрите редовно минават през този процес - влизат в него по своя воля или по призив от Светлината, Бог, дай му името, с което го наричаш. Правят оттегляне, аскеза, молитвена практика. Влизат в тишината, в покоя, в слушането. Защото това чисти, лекува, движи напред, и там, във вечното, и тук, в тук и сега.
Освобождава ни от натрупалите се в нас идеи, мисли, убеждения, преживявания, за които се държим като за изгниващ клон. Клонът ще падне, рано или късно, и вечната река ще ни отнесе отвъд. Защо просто не се пуснем и да се научим да плуваме по тази река, живота - в него е това, към което се стремим, нашите материални и нематериални нужди и желания : да имам, да бъда. Обичан, богат, здрав, спокоен, удовлетворен. Как, когато стоим вкопчени в умиращия клон и вместо да живеем, ние висим и се караме, и се сърдим, и крещим на живота, че ни е длъжен. Той и те - нашите близки, познати и непознати. И повтаряме и повтаряме това, което ни разрушава : лоша храна, лоши мисли, болезнени спомени, ежедневие с хора и работа, които не харесваме и които не ни харесват.
Искаме бързи решения - кажи ми отговора, дай ми начин да си взема моето и да е лесен и бърз, и сто процента ефективен. Не, няма да получим такива решения. Затъмненията тази есен ще прекършат клона, за който се държим. Ще стартират ситуации и обстоятелства, в които до пролетта на 2026г ще се разтворят и ще изчезнат наши някога стабилни разбирания, вярвания, опори ( обкръжение от приятели, общности, системи, от които сме били част - колеги, професия, нашата среда, нашите стремежи ). За наше добро е. За да се научим да ценим малко повече това, което е. Което сме, и което имаме. Да мислим повече за мотивите, с които правим и създаваме нещо, а не толкова за резултата. Да гледаме, но и да виждаме. Да чуваме, но и и да слушаме. Да осъзнаем, че всяко време има своята ценност и да започнем да създаваме и да живеем тази ценност. По естествен начин - по - бавно, по - несъвършено. По - здравословно за нас и за нашия общ дом, Земята.
През септември ще имаме своите осъзнавания и предчувствия, на които можем и следва да се доверим. През сънища и вяра биваме освободени от това, което ни е трудно сами да пуснем, защото дори и болезнено, то ни е скъпо и родно. Но детето не може вечно да остане дете. То пораства и тръгва, подтиквано от нуждите и желанията си, да търси и намира, да създава и да споделя. Да разпознава себе си в другите, своето в общото, цялото в частите. Така се случва развитието в мисленето и разбирането ни. Разширяването отвътре, което води до обединение отвън. Този септември процесът на разширение тече и ни дарява със силен и верен усет, на който следва да се доверим и в личния, и в професионалния, и в социалния си живот. Да, никак не е леко да се отпуснеш във вихъра на напрежението. Ала ако го опитаме, ще имаме най - ценния опит : отвъд чертата, отвъд познатото има цял нов живот за нас. И в него имаме възможността да бъдем още повече от себе си. Да живеем мечтите си.
Така, че, да се отпуснем, приятели. Да гледаме отвъд познатото и обичайното. И да се учим да разпознаваме и приемаме това, което е нашето. Без значение какво казват другите, какво казва светът. Пътуването Дева - Риби е пътят на вътрешното събуждане, на изцеление, на прошка, на освобождение, на приемане на цялото. Нашият път.
И срещнала Девата златната рибка... Как ще продължиш нататък приказката ти, приятелю?
Няма коментари:
Публикуване на коментар