Пълнолунието в Скорпион настъпва на 12.05 в 19:55ч и ни потапя в така наречената "нощ на душата". Не е толкова драматично, колкото сме свикнали, или чували, че е. Да, предстоят ни две седмици, в които е важно да си дадем усамотение и тишина. Да избягваме публични места и масови събирания, които освен физическо и психическо разстройване, друго няма как да ни донесат сега. Ще е трудно, но и наложително.
Време на очистване, преобразуване на образите, идеите, разбиранията, границите ни, и време на трансформация е. Да тръгнем навътре в себе си и да почувстваме, да приемем, мира, свободата, лекотата, добротата, които ни чакат там, а ние ги търсим и искаме отвън.
Изчистваме се от собствените си остарели представи и убеждения кои сме, кои трябва да бъдем и колко можем. Ще имаме поводи в следващите две седмици да разберем, че можем всичко. Което включва и доброто, и лошото - и за нас лично, и за всички ни. Още нещо - ще ни се наложи да приемем, че което не става с пари, става не, не с повече пари, а : с любов. Парите не могат да ти купят нито майсторство, нито отговорност, нито - решимост да преминеш отвъд познатото и възможното, за да помогнеш. На този, който наистина се нуждае. Който плаща чужд дълг - по собствен избор. Може да го видим наяве като близък, който бива излекуван от свой недъг чрез раждането на дете в семейството ( син, дъщеря, внук ). Или като партньор, който си тръгва, за да освободи място в живота ти за някой или нещо по - добро за теб. А може би най - сетне ние самите ще изберем да следваме своята посока, през каквито и трънливи пътища да ни води. Защото съкровището, за което копнеем особено силно в тези дни, е в нас. И ще ни се открие, и ще заискри - ако отидем на подходящото моясто. Което е - навътре. При своите мечти, стремежи, в своя мир. Личен, малък и едновременно огромен като вселена. Толкова много думи, претенции, изкушения текат към нас във всички афери и сфери от живота ни - в работата, в личния живот, в обществото, от приятели, познати, непознати. И призиви - крясъци : да променим другите, да ги накажем, да си платят... Докога с тази лъжа? Докога ще избираме да вярваме на другите и после да искаме да ги накажем за излъганата ни вяра. Време е да решаваме сами. Да създаваме сами събитията, хоризонтите и границите си. Да, и границите си. Позволяваме си да лъжем и манипулираме прекалено много самите себе си. Рушим сами опорите си - и в следващите седмици това може да доведе до внезапно и болезнено разпадане на семейни връзки ( с брачни партньори, с родители или деца ), до загуба на работа, дом, на вътрешна, емоционална или психическа стабилност.
Но точно в такива периоди от живота поемаме отговорност за себе си. Помъдряваме, излизаме от пашкула на старите и изживяни вече идеи, вярвания, внушения. Усещаме и силата, и границите си. И вече не се плашим от тях, не тръгваме да ги доказваме и налагаме на другите. Споделяме опита си и се обогатяваме с опита на другите. Най сетне чуваме и виждаме близките си ( роднини, близки, приятели, съседи ) с тяхния нелек, като нашия, път. И близостта, която се поражда от споделеността, подкрепя решимостта ни да следваме посоката си - да опознаем и пречистим себе си. До края на май не е удачно да пътуваме надалеч, да сменяме дома, държавата, семейството, убежденията и вярата си. Нито да харчим пари или да се опитваме да излъжем ( за пореден път ) себе си.
Удачно е да се вслушаме в сърцето си и да му благодарим за изминатия заедно път. А после - да му се доверим за новото, което предстои. За новите смели, красиви и сбъднати мечти, цели, животи.
Освобождаващо пълнолуние да имаме, приятели. Да изберем тишината, защото в нея сега ще се слеем със силата си и ще поемем по пътя на успех и реализация в следващите 30г от живота си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар