Да слушаме мъдростта на децата - това ни призовава новолунието в Телец на 27.04. И ни гарантира лунен месец, в който ще се срещнем челно с нуждата от постоянство и уважение към тези, които носят нашето бреме с готовност и любов - децата ни. Само си спомнете, колко време на ден посвещаваме на децата си : да ги видим, да ги усетим как са, да ги чуем, да поразмислим над това, което ни казват. А те говорят и ни изненадват с думи или мнения точно на място, директни, разголващи и събарящи често нашите "къщи от карти", нашата мрежа от полуистини и предателства към самите нас. Да, искам да напусна тази работа, но не сега, да, не обичам баща им, но съм с него заради тях, заради бита, удобен, дори комфортен, и т.н. Ние можем да се правим на прекалено заети да гледаме истината в очите. Но децата не могат. И имат много проблеми днес. И, да - пазете си децата, мили хора. Да пазим всички ние децата. Защото, отново - няма чужди деца. Сещаме се за това при трагедии. Време е да заживеем от подобна позиция.
Надявам се, че ще имаме по - смекчения сценарий в следващите две седмици : ситуации и обстоятелства, в които да сме по - разумни и зрели в поведението си. Да си дадем повече време, присъствие с любимите хора, с нещата, които обичаме ( хобита, разходки сред природата, творчество, наслада от пролетта, работа в градината ). И няма да притискаме децата си да се представят отлично на изпитите си през май ( още повече, ако ние самите не сме били толкова добри в училище ). И няма да притискаме самите себе си да бъдем нещо, което не сме - по - уверени, по - достойни за някого или за нещо, по - успешни... Самият факт, че сме тук, живи, здрави, пораснали, е вече достатъчен знак, че сме успешни. Останалото е творчество, приятели - какво ще сътворим с времето, енергията, мечтите и копнежите си. Ще си позволим ли да действаме, за да ги реализираме. Или отново ще предпочетем да се откажем от тях, обвинявайки друг за слабостта, мързела, страха ни - да обвиним човека до нас, условията, политиците, дори извънземните. Изборът е наш. И последствията ще си ги живеем ние.
Време е за приспособяване. Към промяната, която е реалност от вече 5г. През май 2025г е време да изберем нов подход - повече самостоятелност, смелост и благородство в начина, по който общуваме с околните и в начина, по който печелим парите си. Повече достойнство и искреност в личния живот, в примера, който даваме и вкъщи, и навън. Краят на април и началото на май ( 2 - 7.05 ) са идеални дни за рестарт на нашите мечти, проекти, контакти и позиции, професионални и обществени. И най - важното - идеалите ни, мотивацията ни да живеем по начина, по който искаме. И по който можем. Нека не ги загърбваме отново. Достатъчно е да изберем да ги следваме, да ги прилагаме в пътя си напред. И още през май ( периодът 15 - 20.05 ) голяма част от обстоятелствата ще се обърнат в наша полза.
Ще ви разкажа една история, която постоянно се случва в живота, типична за енергията на знак Телец ( за архетипа на Богинята майка ) - колкото повече бременната жена създава връзка със своето още неродено дете, като му говори, пее, като подготвя тялото си за процеса на раждането с упражнения, разтягане, достатъчно спокойствие, почивка, разходки, любима храна : колкото повече бъдещата майка се подготвя за раждането, толкова по - ценен е този процес за нея. И в хода на раждането тя усеща как бебето също полага усилия, работи заедно с нея и си проправя път. Не лекарят, не акушерката, а майката и бебето минават през раждането ( напън, отпускане, напън ) и заедно стигат до мига на първата среща. И остават завинаги свързани във взаимно уважение, във взаимната работа, която наричаме живот. Заедно с бащата, естествено, минаващ през процеса на раждане като активен участник или поне наблюдател. Ние имаме задачата за себе си, баща, майка, всеки човек - да се учим и стремим да живеем добре. Детето, за себе си, има същата задача.
Затова - в следващите седмици да проявяваме повече уважение към себе си, към децата и към живота, приятели. Да ценим това, което имаме. Не да го рушим с претенции и изисквания към всеки друг, но не и към себе си. Да се вслушаме в децата си и да дадем сами на себе си това, от което се нуждаем ( нежност, търпение, насърчение, прошка, че не сме такива, каквито искаме ). Сега сме тук и сега имаме тази възможност - да живеем заедно, да живеем добре. Нека се възползваме. "Утре" е несигурно, настоящето е вечност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар