Пълнолунието в Рак настъпва на 14.01 в 00:28ч - показателно е, че небесните събития, дори знамения, от началото на 2025г, се случват около полунощ, в максимално чиста, без излишен шум, среда. Това е подсещане за нас, хората, да обърнем внимание и на тихата част от себе си. Пълнолунието в Рак активира една от двете теми на 2025г, първата и особено актуалната до средата на 2025 - та. Двете теми са - себесъчувствие и смелост. Сега излиза на дневен ред себесъчувствието. Доколко се грижа за външното - кариера, репутация, материална и социална реализация, за да избягам от себе си. За да получа правото да се почувствам нужен, успешен, дори : незаменим. Искам да контролирам другите чрез вниманието и времето, които им отделям. Защото знам, че не мога да контролирам себе си. Естествено, подобно поведение не ни носи признанието на другите и удовлетворението, към което вътрешно се стремим.
Но пък в следващите две седмици активно ( както и в следващите 3 месеца напред ) ни се дава възможност да осъзнаем, приемем и свършим много работа. От една страна, ще сме много продуктивни по лични и професионални дела - водните и земните знаци ще уредят въпроси, свързани с оправяне на отношения, създаване, строеж на дом, укрепване на семеен бизнес, физическо оздравяване. Всички ще прекарваме повече пълноценно време с децата си, с любимите хора, ще проявим свои творчески или духовни таланти. Ще усещаме как много от това, към което сме се стремили, вече се случва и ще оценим, че нещата се случват, желанията се реализират, тогава, когато дойде времето им. Не според нашите представи или мимолетни страсти и фантазии, а - в подходящото за нас време. Ще усетим също, че предстоящата ни трансформация като личности има свой път и своя посока и ще започнем да разбираме смисъла на това да сме в синхрон с промените, а не да се борим с тях.
Ние живеем последствията от нашите минали действия, чувства и мисли, приятели. Никой не ни преследва, не ни отмъщава, не ни вреди умишлено. И нашите успехи днес също са плод на миналите ни дела, чувства и мисли. За някои от нас подобно разбиране е трудно, дори непоносимо - което е напълно нормално. Ние сме хора, много, много затънали в ежедневието, в бита, в суетата. За други от нас подобно разбиране е голямо освобождение и вдъхновение за работа, за творчество, за живот. И това е напълно нормално.
В следващите две седмици ще бъдем свидетели на слабостта и на трансформацията на важни за нас хора, които ценим и на които гледаме като на нещо повече от нас, и в обществен, и в личен план. Целта не е да се уплашим за собствената си позиция, защото да, ние сме зависими от тях ( те са наши идоли, машите родители или шефове, партньора, който е поел изцяло грижата за нас ), целта е да видим и да приемем, че нито те са големи, недосегаеми, съвършени, нито ние сме малки, нодостойни и без значение. Другият, нещо повече - светът отвън, е толкова голям и определящ за нас, колкото ние решим. И няма да ни се размине до края на януари - време е да приемем, да си признаем, че ти и аз, че аз и светът отвън, сме равноценни. Всеки със своите задачи, способности и слабости. И ако искаме да помагаме на другите, нека го правим с чисто сърце - не за да получим само, а да дадем добро отношение и благо, защото искаме да ги дадем. Да ги споделим с другия и със света. Нашата нагласа прави промяната. Носи в следващите седмици резултата, към който се стремим - и в работа, и в личен живот.
Ще има и доста моменти на усещане, че ситуации се повтарят, че сякаш сме преживявали това и преди, че ни е познато, или дадени хора, са ни познати отпреди. Така е. Било е. Мнозина ще имат усещането, че вече те самите са други - и това е факт. Хубавото е, че подобни припомняния и осъзнавания са предимно с положителен знак за нас - чрез тях се чувстваме по - силни, по - спокойни, по - заредени за предстоящото.
За да растем заедно, заповядайте тук, приятели - https://fb.me/e/4Cl2bur6p
За всички нас - повече себесъчувствие. Даваме първо на себе си, за да имаме какво да дадем после на другия и на света. Присъствие, споделеност, пълноценен живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар