В нощта на 21.01, в 2:57ч бълг. време, се събужда семето на братството и взаимното служене в нашето човешко съзнание. Това е толкова дълбоко и мистично - и толкова неизбежно. Защото ако ние, всеки от нас, можеше да избира : колко биха избрали да са безкористни и светли в ума, сърцето и делата си? Светлината е духовно качество в нас и вече дойде времето - пуска корени в пръстта на нашата човешка природа. И ни повежда по път красив, висок, труден и трансформиращ ни във всяка клетка, във всяка мисъл, във всеки наш дъх.
Започва епохата на хората, които могат да общуват духовно помежду си. Които се разбират телепатично, без думи, без задни мисли, без страх. Хора, които са съюзници, хора, за които другият е приятел, брат, родна душа. Които живеят и градят за общо, не само за своето благо. Които виждат и ценят живота във всеки и всичко около себе си.
Които виждат и невидимото. И които без колебание се освобождават от излишните - разбирания, убеждения, навици, хора, дори роднини, подчинени на егото и фанатизма си. Този свят, в който все повече живеем, е дом на всички нас. Пазим го заедно, градим го заедно. И избираме всеки ден доброто за мен, за теб, за живот в духа.
Хората, които имат своя духовна практика, които не само са чували, но и живеят със своя дъх и Духа в него, те знаят, че и пещерата на материята е ценна и любяща, и храмът в градината на сърцето е ценен и любящ, и върхът на планината в ума е за нас. И нищо не ни плаши, не ни спира, не ни отклонява от доброто, което е за нас и което живеем. И парите няма да ни отклонят от пътя ни, и ценностите си ще ги прилагаме, а няма само да мъчим другите с тях.
В началото на 20 век един български поет каза - "мъртвият не ни е враг". Димчо Дебелянов, спомнете си поезията му. В 21 век ние казваме, ще дойде време и всеки ще го каже - "Живият не ми е враг. Живият не ни е враг."
Да, няма да мога вече да го лъжа, да го мамя, да печеля на негов гръб, да се чувствам велик на негов гръб. Но и не ми е нужно. Защото вече имам себе си. Вече знам и усещам, и живея, че и аз съм тук. И аз не съм враг на другите. Даже - на себе си.
Знам - висок и труден идеал е. Но точно 2024г ще ни покаже на практика, че го можем. Мнозина ще бъдат призвани и доведени до този път. Кой ще тръгне по - нататък по него е лична отговорност и избор на всеки един.
Много е трудно за обикновения човек да пусне контрола и да избере свободата си. Ще ви кажа нещо еретично, но ще го видите на практика през 2024г - първите филизи на новото съзнание ще ги видим отвън, в действията и живота на тези, "които обичаме да мразим".
Външният свят винаги е бил наше огледало, приятели. Вгледайте се в огледалото през 2024г и кажете на отражението си "Няма повече да се боря с теб. Да те отричам, да те мразя и да те сравнявам с другите, колко си по - долу. Вече знам, че точно такъв, какъвто си, ти си ценен и си на мястото си."
И да вървим с мир по пътя си. И с молитва в сърцето. Ще сложа молитвата в коментар, защото тя е за тези, които я търсят.
Живият не ни е враг, любими хора. Живият е Аз в Теб и Ти в мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар