Като русалийски празник е това пълнолуние - отваря път на сили земни и небесни да изметат дребното ( като теми, идеи, отношения ) и да донесат голямото. Да се напоим с живата вода на небесното, да се напълнм с по - значими идеи, стремежи и да вдигнем поглед от злободневното, от това, което ни разсейва, обезсилва и пречи да вършим своето. Да свържем развързаното вътре в нас, да тръгнем да го живеем, не само да го чакаме или мечтаем. В следващите седмици много ще сторим, много ще стори и Оня, който ни отваря очите и сърцата да гледаме, да чувстваме и да дерзаем. Ще е променящо ума и реалността ни време, благодарение на Меркурий и Уран в Телец и потайното водачество на Плутон от Водолей. Русалийско време е - русалките се вихрят, носят изцеление и наказват невнимателните и прекалено любопитните за чуждото, но не и за своето.
Тук сме, за да споделяме с другите своя опит, своето разбиране, което за някой друг също ще се окаже важно, навременно, спасително. Няма за кога да се щадим, да сме скъперници, които нито вземат хубавото, нито дават на готовия да го вземе. Е, в следващите седмици, който вярва, който обича и който е готов да дава, да пусне малкото, за да получи голямото, той ще дръпне много, много напред по пътя си. Няма гаранции, мили приятели. Но има вяра, има вътрешен водач, и него е добре да слушаме и да следваме. Пътеките му са неясни, неразбираеми, понякога абсурдни, дори опасни, ала само те водят до нашето. До златната ябълка от приказката.Това не е реалити предаване ( сериал ) на екрана, това е живият живот. Живият ти. Струва си да излезеш навън и да пътуваш към своето, без осигуровки, без ол инклузив или комфорта, на който толкова си свикнал. По - раздаващ се, по - великодушен в общуването и работата с другите, по - открит към близките и събратята, които срещаш по пътя си. Когато си на непознато място, когато си на път, можеш да срещнеш хора и да преживееш истории умиляващи, разтърсващи, преобръщащи разбиранията, приоритетите ти, слагащи всичко по местата му. Така ще е с нас сега. Пусни осигуровките си, позволи си да не знаеш, да бъдеш очарован, разтърсен, изгубен дори. Изгубил познатото и намерил своето. Не стигаш целта, ако не пуснеш стрелата.
Така, че - пускаме всичко, което иска да продължи, с нас или без нас. Пускаме всеки проект, задача, ограничение, патерица, които ни държат със силата на навика. И приемаме с любов и открито сърце това, което идва. Няма правилно и грешно, има само - нашето. Ако виждахме цялата картина, шяхме да го знаем. Сега ни стига, че го усещаме. И дори можем да насърчим уплашените и обезсърчените. Тук сме не за разминаване, а за среща.
Добра среща и благодатен изгрев и отвътре, и отвън, на 4.06 за всички ни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар