Коридор на затъмненията есен 2022

 Вече сме в енергията на тази разплитаща съдбовни възли енергия, когато стабилността е предшествана задължително, неизбежно, от трансформация на нашите ценности, нашите финанси, нашата самооценка. От одухотворяване на материята, която сме. Задачата е много отговорна и ние можем да се справим успешно с нея, стига да изберем да работим заедно, в сътрудничество с нашите близки, за общо благо. Нужно е да бъдем по - добронамерени към другите, но на първо място : към себе си. Нашите тела минават през голяма трансформация, затова е важно да си даваме повече почивка и разтоварване до края на месец ноември. Идеално време е да развием нови навици, да започнем да прилагаме на практика това, което знаем, че е добре да правим, за да се движим със собственото си темпо през своите задачи. Няма нищо спешно, приятели, няма нищо, което да е нужно да направим на всяка цена. Напротив - по - ефективният начин на действие е да приемем истината такава, каквато се разкрива пред нас : гола, нецензурирана, неудобна. Вместо да се правим на много извисени и оригинални, по - добре е да оценим това, което имаме, преди да го изгубим завинаги. Ние живеем най - добрия живот, материално, психологически от всички времена, които познаваме като история, приятели. Всички, особено тук в Европа, имаме достъп до образование, свободно пътуване и себереализация. Векове са били нужни, за да стигнем дотук. Да разрушим всичко с наслада от процеса на разрушение е печално неразумно, глупаво, деструктивно решение. Мислите, че бъдещето ще е по - добро? Ще бъде - САМО ако ние станем по - добри. Ако започнем да ценим и уважаваме повече Земята, нашата Майка, и Небето, нашият Баща. Ако се научим да се свързваме през пространства и разстояния, преодолявайки границите на своето мислене, на предразсъдъците си, на своето его. Време е битката да се обърне от битка за ресурси ( които са неизчераеми ) в надпреварване в доброто - кой да направи добро на ближния си. Да прояви топлина, разбиране, щедрост към него, защото ги има в себе си. Защото вътрешната ни връзка с нашия източник, с Твореца, е силна, чиста. Зная, че звучи много трудно, непостижимо, но не забравяйте, мили хора - живеем в зората на Ерата на Водолея, когато всичко се обръща в миг. С една мисъл, с един звук.

Време ни е да се освободим от оковите - да видим как се свличат от нас и сме свободни да разперим крилете на ума, на сърцето си и да започнем да създаваме себе си и своята обща реалност. Няма да се случи от само себе си. Нужно е да усетим крилете си. Да се видим един друг с криле. И да се почувстваме повече като общност. Имаме общ път, приятели - да позволим на светлината, на благата, земни и небесни, да текат през нас. Не само защото сме принудени от обстоятелствата, а защото сме вече готови да признаем, да приемем светлината в нас - в умовете, в сърцата, в делата ни.

Коридорът на затъмненията тази есен е свличане на старата ни кожа, материална и енергийна. Нека не тъгуваме за миналото, за това, което си отива. Защото идващото ни носи много повече възможности, блага, способност да реализираме качествата и способностите си, да превърнем живота ни от пустиня в плодородна градина. Всичко, което е било, го създадохме ние. Всичко, което ще бъде - ще го създадем ние. Затова нека не се вкопчваме в старото. Нека оформим със сърце и любов бъдещето си. Защото любовта никога не греши. В любовта оживяваме и градим.

Благи дни, приятели, нека не отстъпваме от светлината си. Да направим крачка напред - още светлина, Майка Земя и Татко Небе. Оттатък коридора е новото Нас.