В първия ден от лунния цикъл цари мрак - тогава се раждаш. Започваш да растеш, предимно в тъмнина. Природата и обществото те подтикват се придвижваш напред, следвайки създадените от тях модели.
В края на първата седмица - осмия ден на луната - настъпва фазата на първата четвърт, времето на юношеството и, което е още по - важно, пробуждането на потенциала на пълната луна. Внезапно пламваш от желание да откриеш собствените си стремежи, собствената си съдба и да я изживееш. Така възниква чувство на голямо напрежение спрямо маската, която обществото ти е наложило. Изпитваш желание да се откъснеш, да се освободиш: "Нека да бъда!" Бориш се да го постигнеш, кога успешно, кога - не.
На петнайсетия ден от цикъла настъпва пълнолунието. Това е средата на кариерата, средата на живота. Ако изобщо ще бъдеш нещо, то е онова, което си в този момент.
Поле отново започва да се спуска мрак. Към двайсет и втория ден природата се завръща. Останките от индивидуалния ти живот се смаляват все повече и повече и ти прекарваш по - голямата част от времето си при разни доктори, в сън и други такива занимания.
Накрая, разбира се, на двайсет и осмия ден, настъпва угасването.
Това е загадката на живота и неговите маски. Какво ще направиш, когато животът започне да се топи и да намалява? Дали ще се превърнеш в старо куче, което все повече остарява и потъва в тялото си? Или си успял в мига на пълнолунието да извършиш скока към слънчевата светлина?
Пълнолунието - това е мигът на пълнотата на твоите сили в разцвета на живота, когато страстта по собствения ти живот е достигнала апогея си. От този миг нататък тя трябва да остане в твоя дух, в твоя ум. Луната символизира живота на тялото, което носи своята смърт в себе си. Слънцето символизира чистия дух, в който няма ни следа от мрак или смърт. Това е онзи чист дух, който може да наблюдава състрадателно как тялото ти върви по пътя на всяка плът. Той може да подели широтата на духовния ти опит от живота на всички създания.
Джоузеф Камбъл
Няма коментари:
Публикуване на коментар