Хм, те самите дали са добре, с главата например, би попитал г-н трезвомислещ. Да, все още г-н трезвомислещ преобладава в нашето човешко общество и той вярва и разсъждава само на базата на това, което вижда, което е научен да вижда и което може да пипне, да приеме и оцени и физически : на вкус, на мирис, на цена.
Започвам с най - важната новина, която вече от няколко години астролозите споделят открито - "светът се промени. Сега и ние, хората, трябва да се променяме - като приемем, че сме част от този свят и можем да му влияем, да го променяме дори. С нашите мисли. И с чувствата и действията ни, които следват нашите мисли." Прекалено е, нали? Не може да ни се говори по тоя начин. Да не сме някакви хипита. Не, ние сме умни, зрели хора.
А дали сме толкова умни, толкова зрели хора? От началото на 2016-та година влизаме от ретроградност на планетите в следваща ретроградност на така наречените "тежки, външни планети.". В настоящият момент ретроградно е движението на Сатурн, Плутон, Нептун и разбира се, Марс. Всички те се движат назад. Няма как и ние, хората, да не се чувстваме по подобен начин. Искаме да се носим напред, с попътен вятър в платната, да успяваме, да печелим, да постигаме. Да се наслаждаваме на лятото. Искаме. Това е много зряло от наша страна, нали - да тропаме с крак и да настояваме нашето желание да се изпълни. Виждаме в огледалото един намръщен тип, на който нещата нещо му буксуват. Опитваме се да го изтрием оттам, да го изгоним, накрая му удряме един як юмрук. И какво става - огледалото се троши, ние сме наранени от летящите стъкълца и от чувството за провал, че нещата не се развиват по начина, по който се опитваме да ги случим.
Мили приятели, светещи деца на звездите, от 30.6. Марс обръща движението си и отново тръгва напред. Пак ще можем да ги натворим... делата си, по нашия начин. Досега успешен ли беше нашият начин? Хм...
Да си го кажем направо - светът вече не е какъвто го познавахме. И никога вече няма да бъде подреден, предвидим, лесен за управление, удобен за нас. Все още ни учат да вярваме, че ако знаем две - три неща за света, ако сме достатъчно послушни и изпълнителни, без да се морим да разсъждаваме, ще имаме успех - вътрешен, морален и външен, материален. И това ни е напълно достатъчно. Ако после пак искаме още нещо - е, тогава най - добре е да отидем на доктор за луди, демек - психолог. Те, нашите мили учители, това неудобство го решават бързо и ефикасно с алкохол, цигари и пари, много пари.
Като астролог ви казвам честно - няма да стане по лесния начин. Има и ще има съмнения, заблуди, трудни чувства като срам, вина, безсилие, чувство за разкъсване отвътре, за тежък провал. За голяма самота в нас и около нас. Това не е страшно, нито окончателно - точно сега, тази година, имаме реалната възможност да търсим нови мисли, нови чувства, да изграждаме нови навици, с които да строим точно живота, който искаме. Който виждаме с вътрешните си очи. С интуицията си. В средата сме. В средата на тайната, наречена в астрологията "подвижен кръст" - включени в него са подвижните знаци Риби, Близнаци, Дева и Стрелец. Това са търсачите, опитващите, вярващите, мислещите, ясновидците на зодиака. Енергията, с която ни заливат щедро сега и ще ни заливат още месеци напред, ни кара да сме неспокойни и окуражени едновременно. Нещо се иска от нас, усещаме го. И сме прави - Нептун в Риби ни моли да оставим бутилката и успокояващите хапчета и да се вслушаме в гласа на душата, който иде някъде много отвътре и мълчи, и шепне, и крещи. Иска да простим, да поискаме прошка, да благодарим, да творим, да помогнем и на другия, поне с една усмивка. Да си спомним, че всички сме едно и имаме равни отговорности и права. Сатурн в Стрелец непрекъснато ни напомня, че сме свободни да търсим, да намерим и да прилагаме своята истина в живота си всеки ден. Дава ни чувство за оптимизъм, за победа, за непогрешимост. И е честен с нас, защото Стрелец събужда най - точния компас, който е във всеки от нас - това е нашата интуиция. Доста учени вече наричат интуицията "свръхзнание", отчитайки, че в нея се съдържат и знанието, и вярата, до които е достигнал по пътя си човека. Всеки човек. И разбира се, мощният зов на Плутон в Козирог - вечният работливец, който мъдро казва : "Реши какво искаш и после просто го направи.". Козирог не е от приказливите. Но аз ще допълня от негово име - дай си достатъчно време да премислиш в какво вярваш и защо всъщност вярваш точно в това. Всяко нещо си има причина. И всяко нещо си има време, когато е било полезно и време, в което вече не върши работа. Не можем да очакваме един първокласник да се държи като новородено бебе, нали? Нито пък е нормално мие, като негови родители, да се държим с първокласника като с бебе. Тогава използваме други думи, даваме други грижи и очакваме различно поведение от порасналото ни дете. Плутон в Козирог няма скрупули да ни го покаже пределно ясно - това в теб вече не ти помага, вече ти вреди. Избери ще го премахнеш ли или ще си го влачиш и занапред. Избра ли? Тръгвай тогава и си носи отговорността за решението, което взе. То може и да те убие, но какво от това. Ти си избра него. Такъв си е Плутон - бърка надълбоко в душата, вади образа на Феникса, възкръсващ от пепелта си и образа на смъртта ни и казва кротко : "Какво избираш?". Няма ли друг избор, друг път ? Няма, пак така кротко, но неумолимо ти отговаря Плутон.
Като астролог аз съм винаги на наша страна, приятели - на страната на малкия космос, човека. Ние сме всичко, мили хора. В нас е събран целият зодиак и силите му са на наше разположение. Просто всеки един е конкретна вселена, която проявява енергиите по зададения от наталната карта модел. Звездното разположение през 2016-та година ни призовава да изследваме своя собствен модел до крайните му предели, дори отвъд границите. Защото сега можем да разберем, че много наши граници вече не са ръб, от който падаме в бездната, а сме ги превърнали в мостове, по които можем да преминаваме и да се свързваме един с друг, отвъд раса, пол, дори отвъд религиите си. Отиваме на невиждани досега места и срещаме хора, които са като нас, или почти като нас. С които можем да общуваме, да работим, да живеем, да творим и да изграждаме. Опитваме. Знаем, все още вярваме, че е по - лесно да рушиш, отколкото да изграждаш. По - лесно да се страхуваш, отколкото да вярваш.
Дали е така? Предлагам всеки от нас сам да изследва и да достигне до решение на този злободневен за живота ни сега въпрос. Най - много ценим знанието, до което лично сме достигнали - на свой ход, със свои сили. Като астролог аз отговорно ви обещавам, че до края на 2016-та година можете смело да разчитате на своя ум и на своята интуиция да ви бъдат помощ и подкрепа в нелекото търсене на личните граници, превърнали се в мостове. Съществуват ли тези мостове? - питате. Съществува ли танцът на Слънцето и Луната, видим от вас като пълнолуние, отговарям ви аз днес, на 20.6. Тази нощ отговорът е видим за всички ни. :)
